The Blackout

Monday, 25 August 2014

Generally, this has been my August uniform due to a lack of other wearable options so far. Hence the absence of outfit posts this past month.

These extreme side bangs have also became my staple lately. Thanks to an absolute favorite hair spray of mine I came across by chance while waiting the connecting flight at Gatwick Airport. It's TONI&GUY Creative: Extreme Hold Hairspray, and I swear this is such a wonderful product I cannot believe I've had the luck to discover. No flacking whatsoever! And its smell reminds me of Iceland :}


top: Zara / skirt: Zara TRF / sandals: Birkenstock Monterey / bag: Zara / 
sunnies: Céline / ring: Cartier LVe / plain band: Fortuna (custom made)

Iceland Road Trip Day 3 Cont'd

Saturday, 23 August 2014

{първата част от деня}

Потегляме от паркинга на Dyrhólaey удовлетворени и изпълнени с емоции. Малко след като напускаме пределите на резервата, спираме за кратко, за да позяпаме трескавия живот, който кипи в мочурищата до самия път. Окуражени от успеха с кайрите, се пробваме да заснемем и блатните обитатели. Птиците, обаче, се оказват прекалено далече за обхвата на техниката, с която разполагаме и резултатите са обезсърчаващи.

черноопашат крайбрежен бекас / Limosa limosa / Black-tailed godwit / Jaðrakan

Без да се мотаем повече, продължаваме към Vík. Три завоя след табелката и сме на другия край на градчето, на паркинга пред обществения басейн. Изумена съм как в селище, всичко на всичко с 9 улички и по-малко от 300 жители може, освен задължителните църква и крайпътна бензиностанция с прилежащите й магазини за сувенири и закусвалня (в която, btw, супата струва ISK 2 000, т.е. около 25 лв.), да има още и супермаркет, магазин за алкохол, банка и спортен комплекс с открит плувен басейн и лекоатлетическа писта.

Нарамваме принадлежностите си за къпане и плахо пристъпваме към сградата с надпис Sundlaug. В главата ми веднага изплува спомена за едно от най-омразните ми преживявания в живота - неделното семейно посещение на градската баня. Как се понасяхме с всичката багажерия пеша по улиците, захабените бели квадратни плочки и още по-захабените фуги между тях, допира на вълнените дрехи до влажната, затоплена кожа през зимата, после студа по пътя обратно към вкъщи. Насилвам се да се абстрахирам от неприятната асоциация и започвам да се озъртам за знаци, които да ни подскажат какви са порядките, които следва да спазваме. Още от входа забелязваме етажерки с обувки и прилежно се събуваме там. Продължаваме боси по коридора навътре, плащаме си таксата на касата и се разделяме по съблекалните. Женската съблекалня е оборудвана с дървени пейки, стенни закачалки и разноцветни пластмасови кошнички за съхранение на личните вещи. Докато я оглеждам с любопитство, осъзнавам, че не ме е гнус да стъпвам боса по пода. Ходила съм по всевъзможни плувни басейни в различни етапи от живота си, но подобно нещо не беше ми се случвало досега.

Тъкмо се настанявам под един от душовете с блажено топла геотермална вода, когато влиза една майка с момченце и ме пита нещо на исландски. Първи път. Разбираме се (на английски), изкъпвам се и излизам навън за да се присъединя към мъжа ми, който от отдавна се плацика в басейна с още няколко хлапета. Не съм влязла във водата, когато той, емоционализиран, бърза да сподели какво е видял в мъжката съблекалня. Още от вратата, на стената срещу него го посрещнал надпис с удебелен и подчертан шрифт гласящ, че всички, без изключение, трябва да се изкъпят без бански преди да влязат в басейна. Последвал постер с пиктограма на човече в почти реален размер с оградени с червен пунктир длани, ходила, подмишници и интимни части. По-късно разбираме, че причината за цялата тази плеада от предупредителни знаци се крие в стриктните хигиенни норми в исландските публични басейни, породени от употребата на минимално количество хлор за дезинфекция, с цел запазване на водата в максимално чист вид. И не защото местните нямат изградени строги хигиенни навици, а именно заради това ;)

След като приключваме с обсъждането на разлките в бита и нравите на чужденците и исландците, хубаво натопени в топлата вода до брадичките и напечени от яркото следобедно слънце, правя бърза справка за температурите. Температура на водата - 28 градуса, на въздуха - 11. Никакъв шанс да изляза от басейна за да взема фотоапарата. Няма как, обаче, да не документирам първото топване в исландски басейн и моля мъжа ми да си донесе телефона.


Щракваме си няколко селфита, събираме смелост и излизаме от басейна. А там, отвън, ни чака големият глад. Отскачаме набързо до супермаркета за пушена сьомга, исландски домати и прясно изпечено нещо между хляб и тутманик и се връщаме на площадката пред спортната зала. Сядаме на една от дървените масички с пейки да похапнем на припек и да решим накъде поемаме.

Надъхан от високите оценки, които получи за снимката си на ледения плаж на Jökulsárlón от пътуването ни през зимата, мъжът ми няма търпение да се върне и да снима изхвърлените на черния пясък ледени късове, огряни от огнените лъчи на залязващото слънце. Затова настоява да поемем още сега към лагуната. Още на излизане от Vík, обаче, започва сериозно да се заоблачава. Прогнозата също не е обнадеждаваща. Въпреки това продължаваме по пътя с надеждата, че на изток времето ще се окаже хубаво или ако ли не, то бързо ще се оправи, специално за нас.

Отново сме на единичката. Десетина километра след Kirkjubæjarklaustur пътят минава покрай Foss á Siðu - стара ферма, радваща се на собствен водопад в задния двор. Гледката е очарователна и този път не пропускаме да се отбием и да поснимаме.

водопадът Foss á Siðu

Малко след това пресичаме отново полето от застинала лава, изтекла при опустошителното изригване през 1783-1784 г. на кратерите Laki. Място с отвратително тягостна енергия.

обрасли с мъхове вулканични камъни от изригването на Laki

живот върху лавата

Отгоре на това, облаците започват много да загрубяват. Време е да се омитаме.

насред "нищото" (полето от лава Brunahraun)

След 15 минути вече сме стигнали планината Lómagnúpur. Зад нея, на изток, се вижда синьото небе и изглежда, че времето се нарежда в наша полза. Отбиваме встрани и борейки се с вятъра се опитваме да снимаме облаците пред и зад нас. Споменах ли, че обичам облаците?

Road 1 и планината Lómagnúpur

по Road 1 - поглед назад

Тъкмо сме потеглили, когато в страничното огледало виждам това:

по Road 1 - поглед назад, 10 минути по-късно

Когато заобикаляме най-южната част от глетчера Vatnajökull, където под ледената шапка е скрита най-високата планина и активен вулкан в Исландия, Öræfajökull, облачността вече се е разкъсала още повече. Предчувстваме, че ще ни се получи плана.

вулканът Öræfajökull и ледниковият език Falljökull

Приключваме със спирките и снимките по пътя, за да стигнем по-бързо до ресторанта в Hali за вечеря. Мечтаем си за тази вечеря още от последната ни вечер там преди половин година. Просто няма толкова вкусно ядене. Ever. Подминаваме Jökulsárlón без да се отбиваме и точно в 8 ч. влитаме в ресторанта. Две агнешки супи и порция печено агнешко, отглеждано във фермата, моля.

kjötsúpa - традиционната исландска агнешка супа 

Докато се наслаждаваме на най-вкусното хапване, сервирано на края на света, плътни дъждовни облаци се настаняват над фермата. Настроението ни, съответно, драматично се влошава, въпреки разкошната вечеря. Но няма как. Били сме път до тук - ще стоим и ще траем. Връщаме се на лагуната, където небето е също така сиво и равно, а мястото - някакси тъжно.

Jökulsárlón, 08.06.14, 21:55:22 ч.

Jökulsárlón, абстракт

Разхождаме се покрай брега в продължение на час. Компания ни правят единствено птиците накацали по един, явно много оборотен, айсберг.

единствените живи души наоколо

И тогава започва да вали. Ситни капки студен дъжд, които също толкова студения вятър набива навсякъде. Принудени сме да се скрием в колата. За нула време, поривите се усилват и започват да разклащат Dacia-та толкова, че се налага да потърсим безопасно място за нощувка. Откриваме го между два огромни кемпъра, паркирали на ледения плаж от другата страна на пътя. Навличаме си всички дрехи, които имаме и си сипваме по чаша вино. Чака ни една мрачна и мразовита нощ.

Reduce, Reuse, Recycle vol.1

Wednesday, 6 August 2014

Някои от вас може би подозират, а други, които ме познават лично, знаят със сигурност, че съм доста крайна в своите убеждения и в емоциите си. Така че, ще бъда директна. Мразя разхищението. Мразя излишъците. В живота ми има място само за неща, от които имам непосредствена нужда и такива, които допринасят за баланса и хармонията в мен. Осъзнавам, че с годините този филтър за чувства и вещи става все по-безмилостен. Тъй като тези дни съм на вълна детски играчки и игри, ще използвам този аспект от ежедневието, за да илюстрирам позицията си.    

Като начало, интериорното решение на детската "стая" на Кайра (която всъщност не е стая, а преградено пространство от 3 х 1,8 м в най-скатания кът от жилището) е моята гордост в напъните ми да планирам и обзаведа перфектния дом за семейството си. Разбира се, с помощта на IKEA, няма как. От опит (горчив) разбрах, че ако искам нещо да "става" - да отговаря на елементарни критерии за качество и финансовите ни възможности, да се монтира без главоболия, да може лесно и безболезнено да бъде върнато / заменено, поради каквато и да е причина - трябва да купувам от IKEA. Така че, всичките, цели 6 броя мебелировка в детския кът са от там. Серията STUVA не е особено евтина, но си заслужава. Да се върна на бройката - 2 комбинирани колони с шкафове и гардеробче, помещаващи дрехи, играчки и принадлежности, 2 пейки, едната от които с вграден шкаф (който, обаче не е на разположение на Кайра, а е "къщата на прахосмукачката"), един матрак и 1 рафт за снимки - това е всичко, с което разполага госпожицата и предостатъчно за едно малко дете според мен. Решението всичко необходимо да се побере в това малко пространство е просто - да се поддържат наистина само необходимите неща. Дрехи и обувки - само за текущия и евентуално за следващия сезон, играчки и книжки - само такива, с които си играе и декор - минимален, според настроението на мама. Отношението ми към гардероба й е същото като към моя - по възможност неща втора употреба / ebay, каквото може се преправя, за да се използва на максимум, покупки от разпродажбите, с потенциал за дълга употреба и разбира се, някои дизайнерски глезотии за окото и самочувствието. Що се отнася до проблема с играчките и джунджуриите, които имат свойството да се множат в геометрична прогресия, признавам си, подучих се от свекървата ;} Може просто моето дете да е такова, но установих, че откакто се е родила, винаги избира най-много 2 или 3 предмета, с които играе в даден период от време. Затова, щом загуби интерес към дадена играчка, тя се продава, подарява или изхвърля (в този ред на приоритет) и чак тогава се заменя с нова. Така 3-те чекмеджета с играчки стоят постоянно полупразни. Забелязвам още, че не играта с играчките я прави щастлива, а играта с нас... И магията на света около нея, която разкрива всеки ден в детски център "Умничета" :} Няма как да не му направя реклама, все пак благодарение до голяма степен на лудориите, които се случват в него, домът ми е чист и спретнат ;}


... А когато мястото не достига, играта се пренася във вестибюла...


furniture: STUVA by IKEA / wooden animals: ESNAF by ARCHABITS

Summer In The City

Wednesday, 30 July 2014

Кратко спасение от пловдивските жеги в любимата ми полу-празна София. Сладолед в парка пред Народния. Приятна среща с приятни хора. Малък неделен шопинг в Zara и IKEA.


top: MANGO Premium
 / skirt: vintage (customized) / sandals: Birkenstock Monterey /
bag: COS / sunnies: H&M / bracelets: unknown

Dolly

Sunday, 27 July 2014

The second item I bought from the MANGO Premium Autumn collection is this lingerie-style satin top. Too much of body contouring is definitely not my thing, thus I need to find other ways to style it in the future.

Второто нещо, което си купих от колекцията MANGO Premium Autumn е този сатенен топ, наподобяващ бельо. Прекаленото очертаване на формите на тялото определено не ми допада, затова ще трябва да мисля други начини за стилирането му за в бъдеще.


top: MANGO Premium / skirt: Zara TRF / sandals: Birkenstock Monterey / clutch: Klear Klutch /
sunnies: H&M / bracelet: Maison Martin Margiela with H&M

Pillow Talk

Friday, 25 July 2014

Ever since me and my man moved in our brand new apartment, I've been very picky about the stuff that fills in the space. This is why now, 4 years later, it's still not fully furnished. I've come to a temporary solution about all the throw pillows I'd brought from my previous home with the help of some Ikea stripey fabrics, but I'm still in search for pillow cases for the kids space. Then, I came across this site, Society6.com, which sells quirky home decor artwork, now with free worldwide shipping.

Откакто с мъжа ми се нанесохме в новото си, общо жилище, съм станала супер придирчива към нещата, които внасям в дома. Затова и сега, след 4 години, апартаментът все още не е напълно обзаведен. Намерих временно решение с помощта на раираните платове от Ikea за всичките възглавници за всекидневната, които донесох със себе си, но все още съм в търсене на подходящата възглавница за пространството на Кайра. Така попаднах на тези. 







The Simple Life

Tuesday, 22 July 2014

You might have noticed the subtle and not so subtle changes this blog has gone through the past month or so. The reason behind this shift in focus most probably lies behind my life-style moving further and further away from being purely materialistic and surely and steadily becoming simpler than ever. So, expect to see posts more personal and less "fast fashion", posts about my family, home, and travels, how I have got rid of all unnecessary stuff and enjoy living only with basics.



Baby, It's All White Now

Monday, 21 July 2014

My first feedback from the new MANGO Premium Autumn collection. The cotton linen-blend trousers have passed the overall look test. As always, I've ordered them in too large a size, so they should be altered by my tailor to fit properly. Nevertheless, they stretch a lot with wearing, more than jeans do, and especially at the knees. But, unlike jeans, they wrinkle easily. I hope they'll withstand their first washing.

Първите ми впечатления от новата колекция MANGO Premium Autumn. Памучно-лененият панталон премина успешно през теста за качество на първо четене. Както винаги, обаче, направих грешката да поръчам по-голям размер, затова за да стои както трябва ще трябва да се стесни. Още повече, че с носенето се разширява допълнително, повече от дънките, особено в коленете. За разлика от дънките, обаче, се мачка доста. Надявам се да издържи и първото пране.


top: H&M Trend (customized) / pants: MANGO Premium / sandals: Zara TRF /
paper bag: Lexon Air / sunnies: H&M / choker: Oxette / bracelets: unknown


Iceland Road Trip Day 3

Sunday, 20 July 2014

{ден първи{ден втори}

Неделя сутринта (не, че при настоящите обстоятелства дните имат някакво значение, но се насилвам да ги следя, за да не си пропуснем полета за връщане в реалността). Часът е малко след 8. Слънцето така е напекло колата, че се събуждаме спарени от жегата вътре. Според прогнозата, денят във Vík се очертава предимно слънчев и топъл (според исландските критерии, разбира се, което ще рече около 12 градуса). След проведения преди лягане критичен разбор на насъбрания фото материал, настоявам да повторим упражнението от предходната сутрин и да се опитаме да уловим някоя кайра в някакъв по-интересен кадър. За целта, избираме да играем на сигурно и да се върнем при скалите на Kirkjufjara, пред дупката на познатата ни двойка модели.

скалите до плажа Kirkjufjara

Дупката, обаче, се оказва празна. С увиснали носове тръгваме да си направим една разходка по плажа и не след дълго забелязваме две шарени човки кацнали на скалата над нас. А за късмет, под тях - една полегата скала с човешки ръст - идеалната опора за фотоапарата и неговия оператор. Моментално залепваме за нея, редувайки се зад обектива в продължение на половин час, без прекъсване, с надеждата да станем свидетели на нещо по-раздвижено. Кайрите очевидно се наслаждават на оказаното им внимание, посядат, изправят се, после отново, но с гръб към нас, прозяват се, пощят се, оглеждат нас, оглеждат владенията си, женската ту се скрива в нишата зад нея, после отново се показва навън и така, докато в един момент от друга дупка на метър встрани от тях не се измушва трети екземпляр. Ето го моментът, който чакаме. Щом съзират самотната кайра, двете влюбени птички на секундата скланят глави една към друга и започват да търкат човките си.

двойката кайри засвидетелстват обичта си с потъркване на човки 

Недвусмислената демонстрация на обвързаност явно постига своя ефект, защото ергенът бързо-бързо се покрива омърлушен обратно в дупката си. Но ние оставаме още един час, времето е чудесно, закусваме skyr и се любуваме на природата. 

изсъхнало изхвърлено на брега кафяво водорасло Ascophyllum nodosum

По обяд се оттегляме от плажа и поемаме по стръмната пътечка към фара на Dyrhólaey. Докато допреди броени минути долу на брега беше слънчево и тихо, сега изневиделица изскача силен вятър и довява черни облаци. 

докато се изкачваме по стръмната пътечка, черни облаци подгонват слънцето

плажът Kirkjufjara

Въпреки неприятното време, продължаваме нагоре към фара, откъдето се разкрива страхотна гледка към арката на Dyrhólaey. Забелязвам тънка ивица пясък да се подава скришом изпод скалите. Любопитна съм да видя какво има отвъд нея, затова прескачам предпазните заграждения и придумвам мъжа ми да се приближим до самия ръб на скалата. Много глупава постъпка, както осъзнаваме секунди по-късно, когато вятъра се засилва рязко, а земята под нас се разтриса. 

арката на Dyrhólaey и скришното плажче

Правим три кадъра с треперещи ръце и се спасяваме зад оградата. Хвърляме по едно око и на фара и си тръгваме преди да ни е отвял вятъра.

фарът на Dyrhólaey

Докато стигнем обратно до паркинга, облаците и вятърът изчезват, така както се бяха появили - ненадейно, по исландски. Времето отново е прекрасно. Следваща точка от дневния ред? Басейнът на Vík.

Следва продължение...

GO TO TOP
EdgyCuts. All rights reserved. © Maira Gall.