Tuesday, 22 July 2014

The Simple Life

You might have noticed the subtle and not so subtle changes this blog has gone through the past month or so. The reason behind this shift in focus most probably lies behind my life-style moving further and further away from being purely materialistic and surely and steadily becoming simpler than ever. So, expect to see posts more personal and less "fast fashion", posts about my family, home, and travels, how I have got rid of all unnecessary stuff and enjoy living only with basics.



Monday, 21 July 2014

Baby, It's All White Now

My first feedback from the new MANGO Premium Autumn collection. The cotton linen-blend trousers have passed the overall look test. As always, I've ordered them in too large a size, so they should be altered by my tailor to fit properly. Nevertheless, they stretch a lot with wearing, more than jeans do, and especially at the knees. But, unlike jeans, they wrinkle easily. I hope they'll withstand their first washing.

Първите ми впечатления от новата колекция MANGO Premium Autumn. Памучно-лененият панталон премина успешно през теста за качество на първо четене. Както винаги, обаче, направих грешката да поръчам по-голям размер, затова за да стои както трябва ще трябва да се стесни. Още повече, че с носенето се разширява допълнително, повече от дънките, особено в коленете. За разлика от дънките, обаче, се мачка доста. Надявам се да издържи и първото пране.


top: H&M Trend (customized) / pants: MANGO Premium / sandals: Zara TRF /
paper bag: Lexon Air / sunnies: H&M / choker: Oxette / bracelets: unknown


Sunday, 20 July 2014

Iceland Road Trip Day 3

{ден първи{ден втори}

Неделя сутринта (не, че при настоящите обстоятелства дните имат някакво значение, но се насилвам да ги следя, за да не си пропуснем полета за връщане в реалността). Часът е малко след 8. Слънцето така е напекло колата, че се събуждаме спарени от жегата вътре. Според прогнозата, денят във Vík се очертава предимно слънчев и топъл (според исландските критерии, разбира се, което ще рече около 12 градуса). След проведения преди лягане критичен разбор на насъбрания фото материал, настоявам да повторим упражнението от предходната сутрин и да се опитаме да уловим някоя кайра в някакъв по-интересен кадър. За целта, избираме да играем на сигурно и да се върнем при скалите на Kirkjufjara, пред дупката на познатата ни двойка модели.

скалите до плажа Kirkjufjara

Дупката, обаче, се оказва празна. С увиснали носове тръгваме да си направим една разходка по плажа и не след дълго забелязваме две шарени човки кацнали на скалата над нас. А за късмет, под тях - една полегата скала с човешки ръст - идеалната опора за фотоапарата и неговия оператор. Моментално залепваме за нея, редувайки се зад обектива в продължение на половин час, без прекъсване, с надеждата да станем свидетели на нещо по-раздвижено. Кайрите очевидно се наслаждават на оказаното им внимание, посядат, изправят се, после отново, но с гръб към нас, прозяват се, пощят се, оглеждат нас, оглеждат владенията си, женската ту се скрива в нишата зад нея, после отново се показва навън и така, докато в един момент от друга дупка на метър встрани от тях не се измушва трети екземпляр. Ето го моментът, който чакаме. Щом съзират самотната кайра, двете влюбени птички на секундата скланят глави една към друга и започват да търкат човките си.

двойката кайри засвидетелстват обичта си с потъркване на човки 

Недвусмислената демонстрация на обвързаност явно постига своя ефект, защото ергенът бързо-бързо се покрива омърлушен обратно в дупката си. Но ние оставаме още един час, времето е чудесно, закусваме skyr и се любуваме на природата. 

изсъхнало изхвърлено на брега кафяво водорасло Ascophyllum nodosum

По обяд се оттегляме от плажа и поемаме по стръмната пътечка към фара на Dyrhólaey. Докато допреди броени минути долу на брега беше слънчево и тихо, сега изневиделица изскача силен вятър и довява черни облаци. 

докато се изкачваме по стръмната пътечка, черни облаци подгонват слънцето

плажът Kirkjufjara

Въпреки неприятното време, продължаваме нагоре към фара, откъдето се разкрива страхотна гледка към арката на Dyrhólaey. Забелязвам тънка ивица пясък да се подава скришом изпод скалите. Любопитна съм да видя какво има отвъд нея, затова прескачам предпазните заграждения и придумвам мъжа ми да се приближим до самия ръб на скалата. Много глупава постъпка, както осъзнаваме секунди по-късно, когато вятъра се засилва рязко, а земята под нас се разтриса. 

арката на Dyrhólaey и скришното плажче

Правим три кадъра с треперещи ръце и се спасяваме зад оградата. Хвърляме по едно око и на фара и си тръгваме преди да ни е отвял вятъра.

фарът на Dyrhólaey

Докато стигнем обратно до паркинга, облаците и вятърът изчезват, така както се бяха появили - ненадейно, по исландски. Времето отново е прекрасно. Следваща точка от дневния ред? Басейнът на Vík.

Следва продължение...

Thursday, 17 July 2014

MANGO Premium

I haven't been impressed with the design and, especially, with the quality of Mango stuff so far, but this Premium collection does show great promise. We'll see.

Досега не съм оставала особено впечатлена от дизайна и особено от качеството на Mango, но Premium колекцията им има реални шансове да ме спечели. Да видим.

pics via Mango.com

Tuesday, 8 July 2014

Iceland Road Trip Day 2 Cont'd

{първата част от деня}

Исландците обожават басейните. Построили са си навсякъде - в почти всяко градче и селце. Горе-долу на всеки 1850 исландеца се пада по един обществен басейн. След 2 дни скитане из природата и на нас ни е време да заобичаме исландските басейни. Но не това е истинската причина да искаме да отидем до Seljavallalaug. Скътан в тясна долина в подножието на глетчера Eyjafjallajökull, този 25-метров открит басейн се пълни с гореща вода, извираща от скалите наблизо. Построен през 1923 г., той е и един от най-старите басейни в Исландия. От снимките, които бях гледала, в мен се беше създало красивото впечатление, че Seljavallalaug е едно усамотено идилично кътче - перфектното място за романтика, бира и снимки за блога. Явно подобни мисли са минали през главата и на една дузина други хора, чиито коли заварваме на края на пътя, преди реката, там, където следва да облечем банските, да метнем по една хавлия през рамо и да поемем през реката нагоре по камънаците. Неприкрито издразнени и разочаровани, все пак решаваме да отидем и да огледаме положението. 

Вместо куп безметежно киснещи се в топлата вода туристи, обаче, заварваме група местни хора от всякакви възрасти, въоръжени с четки и пластмасови кофи, нагазили в някаква смръдлива катранена течност. Бях чела, че мястото се чисти веднъж годишно от група доброволци и веднага ми просветва. Питам един от мъжете, участващ най-активно в почистването, дали можем да се включим. Той кима утвърдително, казва, че щом искаме, няма проблем, въпросното мероприятие било предварително обявено в местния вестник и било на доброволни начала - всеки може да вземе участие, стига да поиска. Грабваме по една четка и с луд детски ентусиазъм скачаме в гняста (гняс - нещо средно между течност и желе което цапа, лепка или смърди; противна субстанция с неопределени характеристики - из BGЖаргон.com).

почистването на Seljavallalaug, 2014 г.,
и моят скромен принос към него (белите ботушки вляво)

Междувременно усещаме (защото исландския не го разбираме), че има някакъв проблем, тъй като водата е спряла да се изтича, а въпросния господин периодично се потапя целия на мястото, където би следвало да е отвора за изпразване на басейна. След няколко минути изплува победоносно от водата, целия омазан в чернилка, размахвайки чифт гигантски боксерки в ръка. След като доказателството за едно човешко неуважение към това райско място е отстранено от пътя на водата, басейнът бързо се изпразва и своевременно бива изчеткан. 

оръдията на труда

За да се напълни, обаче, отново целия, ще е нужно поне денонощие.

някои вече разпускат в чистата гореща вода 

По време на разчистването се заговаряме с Natalija - млада италианка, която след първото си пътуване до Исландия миналата година се връща за да живее и работи тук като помощница във ферма наблизо. Дошла е на басейна заедно с цялото семейство на работодателите си. Поканват ни да се присъединим към тях за барбекюто, което по традиция се приготвя след почистването, като отплата за свършената работа. Първоначално се дърпаме (не много убедително), защото се чувстваме неудобно, малко като натрапници, но пък идеята да вкусим от живота на хората в исландската провинция ни звучи много вълнуващо и оставаме. Заедно с четките и кофите доброволците са донесли и обилно количество безалкохолно и подсладен skyr, както и всички необходими продукти за приготвянето на pylsur (исландския вариант на хот-дога) на скара - хлебчета, вурстчета, огромен пакет сух пържен лук и поне 5 различни вида сосове. Докато мъжете приготвят барбекюто, шефката на Naty - Anna - ни подканва да си вземем по един, два или колкото искаме skyr-а. Да не се притесняваме. Шегува се, че те, исландците, обичали да хапват за чужда сметка - като ходели на гости, гледали да хапнат колкото могат повече, че и за вкъщи да си вземат по възможност. Предупреждава ни, обаче, че в кофичките с надпис "karamellu" skyr-а е с вкус на праскови :} Била някаква объркана партида и фабриката им я предоставила безплатно за каузата.

нападаме десерта, докато чакаме да се разпали барбекюто;
мацката в средата е Naty

Anna ни разказва още, че след изригването на вулкана през 2010 г., всичко в района е било покрито с дебел, плътен слой черен прах. Наоколо все още си стои, макар доста поотмит от дъждовете и аз се подсещам да си пресипя една шепа за вкъщи в, забележете, предварително подготвен от България плик именно за тази цел - да прави компания на двата килограма пясък от Vík, които пренесох през зимата. Басейнът тогава така е бил наблъскан с вулканична пепел, че те били сядали в него. 

Междувременно, жарта вече е готова и малки и големи се нареждаме около скарата за да си вземем затоплена питка и запечено вурстче.

време е за pylsur по оригинална рецепта 

Оттук нататък рецептата е проста - гледаш какво правят другите и повтаряш стъпките. Слага се вурста в хлебчето и отгоре се гарнира с пържения лук. След което, обаче, исландците започват да изливат всевъзможни сосове, ама ние решаваме да го даваме по-предпазливо и се ограничаваме само до специалния сос за pylsur - pylsusinnep.


това не е обикновен хот-дог, това е pylsur 

Както си похапваме сладко, съзираме група туристи въоръжени със стек бира да се задават с бодра стъпка по пътечката. 

някой може ли да познае какво ще се случи след малко?

Нареждаме се в редичка за да гледаме шоуто. Шок и ужас се четат в очите на наточените "пичове" при вида на празния басейн. Удрят по една ругатня и си заминават. Ние оставаме да си поприказваме още малко с новите си познати, помагаме с разчистването на остатъците от барбекюто и си казваме чао. С това свършват и предварително изготвените ни планове.

Взимаме решение да се върнем във Vík за да снимаме градчето по залез. Докато пътуваме, светлината започва да става по-интересна и спираме на една пейка с изглед, която досега вече 2 пъти бяхме подминавали бързайки. 

място за почивка по пътя за Vík;
в далечината се вижда глетчерът Mýrdalsjökull

Когато пристигаме във Vík, умората вече започва да си казва думата. Заемаме стратегическа позиция на хълма до църквата и настройваме алармата за 11.30 ч., навреме за да хванем залеза. Мъжът ми заспива моментално, аз, обаче, горя от любопитство да разбера най-после какво е чувството да прекараш нощта навън в полуздрача и не успявам да мигна. Във въпросния час изхвърчаме от колата, въоръжени с цялата фототехника и се покатерваме до гробището, откъдето се вижда цялото селище. Минути преди полунощ слънцето се скрива зад възвишенията на север, а на негово място, от нищото, по склоновете им започва да се свлича мъгла. 

след залеза, над Vík í Mýrdal бързо започва да се спуска мъгла

През следващите 3 часа, до изгрева, слънцето ще се задържи малко под хоризонта и така и няма да падне мрак. Над градчето е светло, а улиците са пусти. 

4 минути след полунощ; най-южното исландско селище Vík,
скалните образувания Reynisdrangar и планината Reynisfjall обгърната в мъгла

Първоначално се чувстваме малко смутени от необичайната гледка, но впоследствие осъзнаваме, че ни е изключително приятно да сме насаме с природата без да сме съвсем сами. Затова, вместо да се приберем обратно в леглото и да поспим до изгрева, както възнамерявахме да направим, преди да открием красотата на белите нощи, решаваме да поемем обратно на запад към водопада Skógafoss, за да му се насладим напълно докато всички наоколо спят.

водопадът Skógafoss в най-тъмната част от нощта

Изкатерваме се по стотиците метални стъпала, отвеждащи до върха на водопада, където е изградена площадка за наблюдение. Стълбата е и началото на една от най-известните туристически пътеки в света - Fimmvörðuháls - в непосредствена близост до която малко преди полунощ на 20-ти март 2010 г. се отваря половинкилометрова фисура, бълваща лава. 

по пътя към върха на Skógafoss, поглед надолу към равнината


Skógafoss гледан отгоре

От мястото, на което е монтирана площадката не можем да видим водопада в цялата му прелест и бързо се отегчаваме. Но вместо да слезем веднага обратно по стълбата, решаваме да проследим река Skógá малко по-нагоре по пътеката и почти незабавно се натъкваме на каскада от малки водопадчета.

каскада от малки водопади по река Skógá 

Светлината започва осезаемо да се засилва и трябва бързо да вземем решение къде да посрещнем изгрева. Избираме да се върнем пак във Vík, с намерението да повторим снимките на градчето, очаквайки светлината да пада под по-атрактивен ъгъл. Не и преди да се порадваме за последно на спокойствие на перфектните пропорции на Skógafoss.

2 ч. през нощта, сами пред Skógafoss

А във Vík, за наше огромно разочарование, вместо слънцето ни посреща мъглата, вече разстлала се в ниското. Не ни остава нищо друго, освен да паркираме и да си лягаме.

Monday, 30 June 2014

Nomad

It's how I feel these days and weeks - rootless and restless. It has something to do with my spending a week in the wilderness that has provoked this state of body, mind, soul, and style. The time also coincides with this year's One Design Week festival for design and visual culture that took place in Plovdiv between 20th and 29th. An event that incited me to rediscover some forgotten parts of the city I live in. Like Kapana - one place that I used to love exploring. Being a nomad in my own surroundings that was.
P.S. It was nice meeting you there, gals - Rody, Veronica, Maria, and Dana :}


cami top: Zara / leather skirt: vintage (customized) / sandals: Birkenstock Monterey /
sunnies: H&M / choker: Oxette / bracelets: unknown

Thursday, 26 June 2014

Iceland Road Trip Day 2

{ден първи}

Ден втори. Предната вечер сме си легнали рано, затова и се събуждаме в 7. Още не сме успяли да преодолеем часовата разлика от 3 часа (Исландия е в часовата зона по Гринуич, но няма лятно часово време, оттам и 3-те часа), а пък имаме амбицията да "обърнем" деня и нощта, за да можем да снимаме, когато светлината е магическа и туристите спят, т.е. не се пречкат в кадър. Както и да е, все пак трябваше да се наспим добре (за първи и последен път). Стратегически сме паркирали Dacia-та предната вечер така, че първото, което да видим на сутринта да е арката на резервата Dyrhólaey, издълбана във вулканичната базалтова скала от силата на океана и даваща името на полуострова.

гледката от "спалнята" към Dyrhólaey

Времето е хладно, да не кажа леко студено, и облачно (много обичам облаците, предвещават интересни събития, а и дават чудесна светлина за снимки). Хората и колите от вечерта са се разотишли и ние сме останали сами на плажа. Измиваме си зъбите и лицето с вода от бутилка, с което сутрешния тоалет на мъжа ми приключва и той се връща да снима базалтовите колони и пещерата, за която местни легенди разказват, че е била леговище на огромен звяр, а аз се захващам с голямото разкрасяване в полеви условия.

пещерата Hálsanefshellir на плажа Reynisfjara

Учудващо и за двама ни съм готова за нула време, оправяме леглото, преместваме багажа върху него и потегляме забързани към Dyrhólaey за да стигнем преди да се е насъбрал народ и да е подплашил кайрите. На бариерата сме точно в 9, отварят я пред нас. Изкачваме се до паркинга и въоръжени с телеобектива излизаме на лов за птички.  

изглед от паркинга на Dyrhólaey към Arnardrangur ("Eagle rock"),
плажа Reynisfjara, планината Reynisfjall и скалните образувания Reynisdrangar


Те са навсякъде, но старателно поддържат дистанция. Дистанция, достатъчно голяма, че аматьори като нас да не успеят да ги уловят в кадър. Не и със 70-200 mm леща. Виждаме една кайра да лети към скалите и се фокусираме в нея. Само ние, камерата - не. Явно е, че позицията ни е неизгодна и тръгваме да разгледаме района с надеждата да се доберем по-близо до скалите. Все пак, по чиста случайност, един полярен буревестник прелита съвсем наблизо и по-едрото му тяло влиза във фокуса на обектива.

полярен буревестник / Fulmarus glacialis / Northern fulmar / Fýll

Тези познайници от вчерашния ден също.


стридояд / Haematopus ostralegus / Oystercatcher / Tjaldur

Слизаме на плажа Kirkjufjara и оглеждаме черните скали. На тъмния фон много бързо съзираме яркия клюн на кайрата. Следва тактическо приближаване-сближаване - гледаме я в очите с миловидно изражение, докато много бавно се катерим по скалите. Спираме на разстояние, което ни се струва благоприлично, мъжът ми започва да я снима, а аз - да й се наслаждавам. Тя пък започва да позира (всяка прилика с други лица и събития е напълно случайна). 

тъпоклюна кайра / Fratercula arctica / Atlantic puffin / Lundi

Междувременно, втора любопитна главичка се подава от дупка в скалата - предполагам женската. Докато мъжа ми се опитва да намали дистанцията до моделите си, без да ги изплаши, аз претърсвам плажа за перфектния камък и тъй като не мога да избера измежду два, ги отнасям и двата. Оправдавам се с това, че не са обикновени камъни, а пемза - порести вулканични камъни - и съответно са сравнително леки и няма да натоварят много куфара, който е със 100 грама под ограничението и се пръска по шевовете, буквално. Два чифта токчета, едни маратонки, едни ботуши и едни сандали - ако трябва, ще изхвърля някоя обувка. Шегувам се за обувката, всъщност още преди тръгване бях предвидила, че ще влача камъни на обратно и пакетирах някои дрехи, на които и без това им беше дошло времето да свършат като парцал.

камъчетата по плажа Kirkjufjara;
най-хубавите ги няма, защото са на сигурно място - в джобовете ми

Женската кайра се е скрила обратно в дупката, мъжкият отлетя за риба и ние си тръгваме. По път за колата успявам да уловя още един буревестник, който, както казва една друга Кайра, "гага лошо".


полярен буревестник / Fulmarus glacialis / Northern fulmar / Fýll

Следващата ни цел за деня е да открием водопада Kvernufoss - скрития от туристите по-малък брат на Seljalandsfoss. Тръгваме към Skógar, завиваме по посока към музея Skógasafn, подминаваме го и паркираме на края на пътя. Прескачаме оградата по една стълба, прекосяваме ливадата пред нас и стигаме до една рекичка. Проследяваме нагоре водата под неодобряващия поглед на пет овце.  

пътечката към водопада Kvernufoss и пет овце на паша

Колкото повече се приближаваме до мястото, където водата се стоварва върху една голяма скала, толкова по-тясна и хлъзгава става пътечката. 

водопадът Kvernufoss

Фини пръски вода ни омокрят докато се прокрадваме зад колоната падащата вода. Правим няколко опита да го снимаме изотзад, но с незадоволителен резултат заради "измитата" облачност, която кръстихме "няма небе". Обещаваме си да се върнем, щом се появят интересни облаци. 


Tuesday, 24 June 2014

Iceland Road Trip Day 1

Спомням си филма "Усещане за сняг / Smilla's Sense of Snow", после книгата, която изгълтах на един дъх и ескалиращия в мен интерес към Гренландия. Спомням си как дни наред проучвах това място и единствения туристически гайд с някаква практическа информация за тази екзотична дестинация, който открих тогава, беше една публикация на Lonely Planet - "Iceland, Greenland & the Faroe Islands". Така, покрай тази книга, фокусът на интереса ми се прехвърли върху малкото (както си мислих доскоро) красиво съседно островче с безброй водопади, активни вулкани, каменни полета от застинала лава, пусти черни плажове и танцуващи светлини в нощното небе. Няколко години по-късно дойде и големия шум около Eyjafjallajökull и отвсякъде пред очите ми започнаха да изскачат снимки на пейзажи, всякаш от друга планета. Този далечен, невероятен свят трябваше да се види с очите и почувства с всяка част от тялото. И така, почти спонтанно дойде и първото пътуване през зимата. Пренаситено с емоции, но напълно недостатъчно. Още преди да свърши, знаех, че ще се върна. За по-дълго и през късната пролет, когато природата е избуяла, цветовете са ярки, а нощите - бели.

След 3-часов полет от София до Gatwick, 7-часов престой на летището (един от които в любимия ми магазин на Zara на южния терминал, където има постоянна отстъпка от 20%) и още 3 часа полет до Keflavík, около 10.30 вечерта местно време достигаме заветните 63°59,7 N 22°37,5 W. Слънцето прежуля, времето е ясно и тихо. Ако не бяхме така пребити от път, щяхме веднага да хукнем да обикаляме. Вместо това чинно зареждаме бутилка червено вино и стек бира Egils Gull от безмитния магазин докато си чакаме багажа (задължително, защото в противен случай сме обречени или да обикаляме страната в търсене на някой от 48-те магазина от държавната верига Vínbúðin, които единствено имат право да продават алкохол и които отгоре на всичко работят по има-няма 2 часа на ден, без неделя, или да пием 0,5% чай от хмел, не, благодаря). Купувам си и ваучер за мобилен интернет за исландската SIM карта. Отвън, измежду посрещащите, ни чака една дама от Bed & Breakfast Keflavík, където сме си резервирали нощувка, натоварва ни на едно бусче и след 5 минути вече сме се настанили. Дърпаме плътните завеси и заспиваме сладко.

Алармата звъни в 4 сутринта. Пак е слънчево. Слизаме на закуска и първото нещо, което чуваме е разговор на български. Обръщам се по посока на познатата реч и виждам двама мъже в униформи, хапват и си говорят по работа. Спомняте ли си, че споменах, че исландската low-cost компания WOW летят с няколко български самолета и екипаж? Минавам покрай пилота и с усмивка му казвам "Добро утро". Горкият човек, за малко да му преседне, мисля, че го уплаших, така сладко си приказваше, като все едно никой не го разбира. Наяждаме се доволно и обратно на бусчето до летището, откъдето хващаме автобуса за Reykjavík. След около половин час път през поле от лава, слизаме в предградието Hafnarfjörður, ходим малко пеша и вече сме в офиса на KúKú Campers, където ни чака чисто новичка Dacia Dokker Van превърната в импровизиран мини кемпър. Уреждаме формалностите набързо, настаняваме се удобно и направо към IKEA.

на паркинга пред IKEA, Kauptún,
рано-рано сутринта, в 9 ч., чакаме исландците да се разработят

Да, обаче, в 9 сутринта нищо не работи. Изчакваме поне ресторанта на IKEA да отвори в 9.30 и влитаме. Магазинът е празен, не се вижда дори и персонал. Закуската е подготвена, но няма на кого да си платим. След 10-тина минути се показва плахо едно момиче и с не особено голямо желание отваря касата. Още не се е появил друг жив човек. Явно не са по ранното ставане - мои хора. Сядаме да се подкрепим с втората закуска за деня и да проверим метерологичните условия.
Прогнозата за деня? Слънчево, безоблачно и почти тихо. Не се подлъгвайте по оцветената в тъмно червено карта - този цвят всъщност обозначава температури между 16 и 18 °С - напълно достатъчно за един прекрасен следобед навън, какъвто сме планирали.

сам-самички в ресторанта на IKEA,
преглеждаме прогнозата на исландската метерологична служба www.vedur.is

Преди да потеглим, обаче, трябва да се запасим с храна и да си осигурим някои удобства за живота в кемпъра през следващите 7 дни. Тръгваме да търсим наблизо отворен магазин от веригата супермаркети Bónus, за които сме чели, че са най-евтини, но пътя ни се оказва, че минава покрай един от най-големите молове в страната - Smáralind, а там - един от двата магазина Zara, обслужващи 300 000 души население. За сравнение, Пловдив със своите над 340 хиляди жители не се радва на нито един. Нека да говорим за стандарт... Не, че Zara е някакъв меродавен критерий, но все пак.

Zara, Smáralind, в 11 без нещо, чакаме да отвори

Чакаме половин час да стане 11 и магазина да отвори (казах ви, исландците са мои хора), за да хвърля едно око какво се предлага и на какви цени (доста по-високи са, дори от английските, но все пак митата и ДДС-то тук оскъпяват вносните стоки, страната не е член на ЕС). След това сериозно замотаване, набързо накупуваме храна за 2 дни - хляб, масло, пушена сьомга, домати (исландски, отглеждани в парници и изненадващо вкусни, както всичката им друга храна), исландско миризливо сирене Gullostur и skyr, разбира се, много skyr. Връщаме се до IKEA, която най-накрая е отворила, за олекотена завивка, 2 възглавници и огледало. Хващаме единичката (както наричам Road 1, aka Ring Road, единствения първокласен път в страната, еквивалент на магистрала, въпреки, че е двулентов, а на места и без настилка) в посока юг през поле от вулканични камъни, обрасли с мъхове. Държа да вметна, че в Исландия дори третокласните пътища са по-добри от нашите първокласни. Да не говорим за поддръжката им през зимата, от която онемях...

по Road 1, през поле от лава

Пътят ни е познат, въпреки, че през зимата минавахме по тъмно и заснежено. Свят ми се завива да гледам ту наляво, ту надясно, а сърцето ми прескача от щастие. 

по Road 1, след Reykjavík, посока юг

Гледките се сменят една през друга, после всякаш от нищото изскача първата "планина" по пътя - всеизвестният Eyjafjallajökull - и първият водопад, виден от пътя - Seljalandsfoss, който е и един от най-известните, защото е супер достъпен за туристите в автобусите и защото човек може да мине зад него и да се наслаждава оттам на тоновете вода изсипващи се със силен грохот (не е единствения такъв, обаче; за наша радост наблизо има негов брат-близнак, скрит от погледа на туристите, но за него - после). Този път го подминаваме, защото бързаме за едно друго място, до което не можахме да стигнем през зимата. Все пак спираме за кратко за да снимам този камък, който си харесах още предния път.

по Road 1, някъде между Seljalandsfoss и Skógafoss

Минаваме транзит и покрай другия известен водопад край пътя - Skógafoss - после река Jökulsá и спираме встрани от пътя на място, където слаби следи от гуми водят навътре в пясъчната пустиня Sólheimasandur. Това трябва да е пътят, по който да стигнем до останките от паднал през 1973 г. товарен самолет Douglas Super DC-3 на Щатския Военноморски флот. След първата ми, задочна среща с него благодарение на ето това time lapse видео от изригването на Eyjafjallajökull през 2010, нямам търпение да го намеря. Тъй като колата ни не е 4х4 се налага да извървим разстоянието от 4 км до него пеша. Натоварваме реквизита за аутфит снимки и се засилваме през черния пясък. След 40 минути много бързо ходене и вадене на камъчета от сандалите (пясъкът не е ситен и прекрасен, както очаквах, а каменист и прашен) стигаме мястото на катастрофата. 

DC-3, Sólheimasandur

Докато наснимаме самолета първо с модна, после и с не модна цел, времето се сменя няколко пъти. 

няма само аз да се моря да позирам, де

Накрая, изморени, сядаме да се насладим на пейзажа с бира и чипс. 

заслужена почивка след дългия снимачен следобед

Пътят обратно към колата изглежда по-дълъг, но пък удовлетворението от направените снимки компенсира умората. Продължаваме на юг към Vík í Mýrdal. Отбиваме се към Dyrhólaey - полуостров с вулканичен произход, който през лятото става дом на стотици птици - с надеждата да видим кайри още първия ден. За съжаление откриваме, че пътят към него е преграден с бариера, върху която ясно е написано, че мястото е затворено за автомобили и хора от 19 до 9 часа през периода на гнездене на птиците (от 8-ми май до 25-ти юни). Покрай нас прелитат много птици и ние започваме да се вглеждаме старателно в тях. В движение мяркаме един ярък клюн да си почива край пътя и набиваме спирачки. Вадим телеобектива и подгонваме животинчето. То, обаче, се оказва не кайра, а стридояд (Haematopus ostralegus) - червеноока птичка, която се среща и в България.

стридояд / Haematopus ostralegus / Oystercatcher / Tjaldur

Вече минава 9 вечерта и сме доста уморени. Паркираме до плажа Reynisfjara и правим кратка разходка до базалтовите колони в подножието на планинката Reynisfjall и пещерата Hálsanefshellir до тях. 

плажът Reynisfjara, базалтовите колони на Reynisfjall,
едно от скалните образувания Reynisdrangar и един фотограф 

базалтовите колони отблизо

Оправяме набързо леглото, хапваме по два сандвича, отваряме виното с малко миризливо сирене и заспиваме доволни.

{ден втори}