Wednesday, 30 July 2014

Summer In The City

Кратко спасение от пловдивските жеги в любимата ми полу-празна София. Сладолед в парка пред Народния. Приятна среща с приятни хора. Малък неделен шопинг в Zara и IKEA.


top: MANGO Premium
 / skirt: vintage (customized) / sandals: Birkenstock Monterey /
bag: COS / sunnies: H&M / bracelets: unknown

Sunday, 27 July 2014

Dolly

The second item I bought from the MANGO Premium Autumn collection is this lingerie-style satin top. Too much of body contouring is definitely not my thing, thus I need to find other ways to style it in the future.

Второто нещо, което си купих от колекцията MANGO Premium Autumn е този сатенен топ, наподобяващ бельо. Прекаленото очертаване на формите на тялото определено не ми допада, затова ще трябва да мисля други начини за стилирането му за в бъдеще.


top: MANGO Premium / skirt: Zara TRF / sandals: Birkenstock Monterey / clutch: Klear Klutch /
sunnies: H&M / bracelet: Maison Martin Margiela with H&M

Friday, 25 July 2014

Pillow Talk

Ever since me and my man moved in our brand new apartment, I've been very picky about the stuff that fills in the space. This is why now, 4 years later, it's still not fully furnished. I've come to a temporary solution about all the throw pillows I'd brought from my previous home with the help of some Ikea stripey fabrics, but I'm still in search for pillow cases for the kids space. Then, I came across this site, Society6.com, which sells quirky home decor artwork, now with free worldwide shipping.

Откакто с мъжа ми се нанесохме в новото си, общо жилище, съм станала супер придирчива към нещата, които внасям в дома. Затова и сега, след 4 години, апартаментът все още не е напълно обзаведен. Намерих временно решение с помощта на раираните платове от Ikea за всичките възглавници за всекидневната, които донесох със себе си, но все още съм в търсене на подходящата възглавница за пространството на Кайра. Така попаднах на тези. 







Tuesday, 22 July 2014

The Simple Life

You might have noticed the subtle and not so subtle changes this blog has gone through the past month or so. The reason behind this shift in focus most probably lies behind my life-style moving further and further away from being purely materialistic and surely and steadily becoming simpler than ever. So, expect to see posts more personal and less "fast fashion", posts about my family, home, and travels, how I have got rid of all unnecessary stuff and enjoy living only with basics.



Monday, 21 July 2014

Baby, It's All White Now

My first feedback from the new MANGO Premium Autumn collection. The cotton linen-blend trousers have passed the overall look test. As always, I've ordered them in too large a size, so they should be altered by my tailor to fit properly. Nevertheless, they stretch a lot with wearing, more than jeans do, and especially at the knees. But, unlike jeans, they wrinkle easily. I hope they'll withstand their first washing.

Първите ми впечатления от новата колекция MANGO Premium Autumn. Памучно-лененият панталон премина успешно през теста за качество на първо четене. Както винаги, обаче, направих грешката да поръчам по-голям размер, затова за да стои както трябва ще трябва да се стесни. Още повече, че с носенето се разширява допълнително, повече от дънките, особено в коленете. За разлика от дънките, обаче, се мачка доста. Надявам се да издържи и първото пране.


top: H&M Trend (customized) / pants: MANGO Premium / sandals: Zara TRF /
paper bag: Lexon Air / sunnies: H&M / choker: Oxette / bracelets: unknown


Sunday, 20 July 2014

Iceland Road Trip Day 3

{ден първи{ден втори}

Неделя сутринта (не, че при настоящите обстоятелства дните имат някакво значение, но се насилвам да ги следя, за да не си пропуснем полета за връщане в реалността). Часът е малко след 8. Слънцето така е напекло колата, че се събуждаме спарени от жегата вътре. Според прогнозата, денят във Vík се очертава предимно слънчев и топъл (според исландските критерии, разбира се, което ще рече около 12 градуса). След проведения преди лягане критичен разбор на насъбрания фото материал, настоявам да повторим упражнението от предходната сутрин и да се опитаме да уловим някоя кайра в някакъв по-интересен кадър. За целта, избираме да играем на сигурно и да се върнем при скалите на Kirkjufjara, пред дупката на познатата ни двойка модели.

скалите до плажа Kirkjufjara

Дупката, обаче, се оказва празна. С увиснали носове тръгваме да си направим една разходка по плажа и не след дълго забелязваме две шарени човки кацнали на скалата над нас. А за късмет, под тях - една полегата скала с човешки ръст - идеалната опора за фотоапарата и неговия оператор. Моментално залепваме за нея, редувайки се зад обектива в продължение на половин час, без прекъсване, с надеждата да станем свидетели на нещо по-раздвижено. Кайрите очевидно се наслаждават на оказаното им внимание, посядат, изправят се, после отново, но с гръб към нас, прозяват се, пощят се, оглеждат нас, оглеждат владенията си, женската ту се скрива в нишата зад нея, после отново се показва навън и така, докато в един момент от друга дупка на метър встрани от тях не се измушва трети екземпляр. Ето го моментът, който чакаме. Щом съзират самотната кайра, двете влюбени птички на секундата скланят глави една към друга и започват да търкат човките си.

двойката кайри засвидетелстват обичта си с потъркване на човки 

Недвусмислената демонстрация на обвързаност явно постига своя ефект, защото ергенът бързо-бързо се покрива омърлушен обратно в дупката си. Но ние оставаме още един час, времето е чудесно, закусваме skyr и се любуваме на природата. 

изсъхнало изхвърлено на брега кафяво водорасло Ascophyllum nodosum

По обяд се оттегляме от плажа и поемаме по стръмната пътечка към фара на Dyrhólaey. Докато допреди броени минути долу на брега беше слънчево и тихо, сега изневиделица изскача силен вятър и довява черни облаци. 

докато се изкачваме по стръмната пътечка, черни облаци подгонват слънцето

плажът Kirkjufjara

Въпреки неприятното време, продължаваме нагоре към фара, откъдето се разкрива страхотна гледка към арката на Dyrhólaey. Забелязвам тънка ивица пясък да се подава скришом изпод скалите. Любопитна съм да видя какво има отвъд нея, затова прескачам предпазните заграждения и придумвам мъжа ми да се приближим до самия ръб на скалата. Много глупава постъпка, както осъзнаваме секунди по-късно, когато вятъра се засилва рязко, а земята под нас се разтриса. 

арката на Dyrhólaey и скришното плажче

Правим три кадъра с треперещи ръце и се спасяваме зад оградата. Хвърляме по едно око и на фара и си тръгваме преди да ни е отвял вятъра.

фарът на Dyrhólaey

Докато стигнем обратно до паркинга, облаците и вятърът изчезват, така както се бяха появили - ненадейно, по исландски. Времето отново е прекрасно. Следваща точка от дневния ред? Басейнът на Vík.

Следва продължение...

Thursday, 17 July 2014

MANGO Premium

I haven't been impressed with the design and, especially, with the quality of Mango stuff so far, but this Premium collection does show great promise. We'll see.

Досега не съм оставала особено впечатлена от дизайна и особено от качеството на Mango, но Premium колекцията им има реални шансове да ме спечели. Да видим.

pics via Mango.com

Tuesday, 8 July 2014

Iceland Road Trip Day 2 Cont'd

{първата част от деня}

Исландците обожават басейните. Построили са си навсякъде - в почти всяко градче и селце. Горе-долу на всеки 1850 исландеца се пада по един обществен басейн. След 2 дни скитане из природата и на нас ни е време да заобичаме исландските басейни. Но не това е истинската причина да искаме да отидем до Seljavallalaug. Скътан в тясна долина в подножието на глетчера Eyjafjallajökull, този 25-метров открит басейн се пълни с гореща вода, извираща от скалите наблизо. Построен през 1923 г., той е и един от най-старите басейни в Исландия. От снимките, които бях гледала, в мен се беше създало красивото впечатление, че Seljavallalaug е едно усамотено идилично кътче - перфектното място за романтика, бира и снимки за блога. Явно подобни мисли са минали през главата и на една дузина други хора, чиито коли заварваме на края на пътя, преди реката, там, където следва да облечем банските, да метнем по една хавлия през рамо и да поемем през реката нагоре по камънаците. Неприкрито издразнени и разочаровани, все пак решаваме да отидем и да огледаме положението. 

Вместо куп безметежно киснещи се в топлата вода туристи, обаче, заварваме група местни хора от всякакви възрасти, въоръжени с четки и пластмасови кофи, нагазили в някаква смръдлива катранена течност. Бях чела, че мястото се чисти веднъж годишно от група доброволци и веднага ми просветва. Питам един от мъжете, участващ най-активно в почистването, дали можем да се включим. Той кима утвърдително, казва, че щом искаме, няма проблем, въпросното мероприятие било предварително обявено в местния вестник и било на доброволни начала - всеки може да вземе участие, стига да поиска. Грабваме по една четка и с луд детски ентусиазъм скачаме в гняста (гняс - нещо средно между течност и желе което цапа, лепка или смърди; противна субстанция с неопределени характеристики - из BGЖаргон.com).

почистването на Seljavallalaug, 2014 г.,
и моят скромен принос към него (белите ботушки вляво)

Междувременно усещаме (защото исландския не го разбираме), че има някакъв проблем, тъй като водата е спряла да се изтича, а въпросния господин периодично се потапя целия на мястото, където би следвало да е отвора за изпразване на басейна. След няколко минути изплува победоносно от водата, целия омазан в чернилка, размахвайки чифт гигантски боксерки в ръка. След като доказателството за едно човешко неуважение към това райско място е отстранено от пътя на водата, басейнът бързо се изпразва и своевременно бива изчеткан. 

оръдията на труда

За да се напълни, обаче, отново целия, ще е нужно поне денонощие.

някои вече разпускат в чистата гореща вода 

По време на разчистването се заговаряме с Natalija - млада италианка, която след първото си пътуване до Исландия миналата година се връща за да живее и работи тук като помощница във ферма наблизо. Дошла е на басейна заедно с цялото семейство на работодателите си. Поканват ни да се присъединим към тях за барбекюто, което по традиция се приготвя след почистването, като отплата за свършената работа. Първоначално се дърпаме (не много убедително), защото се чувстваме неудобно, малко като натрапници, но пък идеята да вкусим от живота на хората в исландската провинция ни звучи много вълнуващо и оставаме. Заедно с четките и кофите доброволците са донесли и обилно количество безалкохолно и подсладен skyr, както и всички необходими продукти за приготвянето на pylsur (исландския вариант на хот-дога) на скара - хлебчета, вурстчета, огромен пакет сух пържен лук и поне 5 различни вида сосове. Докато мъжете приготвят барбекюто, шефката на Naty - Anna - ни подканва да си вземем по един, два или колкото искаме skyr-а. Да не се притесняваме. Шегува се, че те, исландците, обичали да хапват за чужда сметка - като ходели на гости, гледали да хапнат колкото могат повече, че и за вкъщи да си вземат по възможност. Предупреждава ни, обаче, че в кофичките с надпис "karamellu" skyr-а е с вкус на праскови :} Била някаква объркана партида и фабриката им я предоставила безплатно за каузата.

нападаме десерта, докато чакаме да се разпали барбекюто;
мацката в средата е Naty

Anna ни разказва още, че след изригването на вулкана през 2010 г., всичко в района е било покрито с дебел, плътен слой черен прах. Наоколо все още си стои, макар доста поотмит от дъждовете и аз се подсещам да си пресипя една шепа за вкъщи в, забележете, предварително подготвен от България плик именно за тази цел - да прави компания на двата килограма пясък от Vík, които пренесох през зимата. Басейнът тогава така е бил наблъскан с вулканична пепел, че те били сядали в него. 

Междувременно, жарта вече е готова и малки и големи се нареждаме около скарата за да си вземем затоплена питка и запечено вурстче.

време е за pylsur по оригинална рецепта 

Оттук нататък рецептата е проста - гледаш какво правят другите и повтаряш стъпките. Слага се вурста в хлебчето и отгоре се гарнира с пържения лук. След което, обаче, исландците започват да изливат всевъзможни сосове, ама ние решаваме да го даваме по-предпазливо и се ограничаваме само до специалния сос за pylsur - pylsusinnep.


това не е обикновен хот-дог, това е pylsur 

Както си похапваме сладко, съзираме група туристи въоръжени със стек бира да се задават с бодра стъпка по пътечката. 

някой може ли да познае какво ще се случи след малко?

Нареждаме се в редичка за да гледаме шоуто. Шок и ужас се четат в очите на наточените "пичове" при вида на празния басейн. Удрят по една ругатня и си заминават. Ние оставаме да си поприказваме още малко с новите си познати, помагаме с разчистването на остатъците от барбекюто и си казваме чао. С това свършват и предварително изготвените ни планове.

Взимаме решение да се върнем във Vík за да снимаме градчето по залез. Докато пътуваме, светлината започва да става по-интересна и спираме на една пейка с изглед, която досега вече 2 пъти бяхме подминавали бързайки. 

място за почивка по пътя за Vík;
в далечината се вижда глетчерът Mýrdalsjökull

Когато пристигаме във Vík, умората вече започва да си казва думата. Заемаме стратегическа позиция на хълма до църквата и настройваме алармата за 11.30 ч., навреме за да хванем залеза. Мъжът ми заспива моментално, аз, обаче, горя от любопитство да разбера най-после какво е чувството да прекараш нощта навън в полуздрача и не успявам да мигна. Във въпросния час изхвърчаме от колата, въоръжени с цялата фототехника и се покатерваме до гробището, откъдето се вижда цялото селище. Минути преди полунощ слънцето се скрива зад възвишенията на север, а на негово място, от нищото, по склоновете им започва да се свлича мъгла. 

след залеза, над Vík í Mýrdal бързо започва да се спуска мъгла

През следващите 3 часа, до изгрева, слънцето ще се задържи малко под хоризонта и така и няма да падне мрак. Над градчето е светло, а улиците са пусти. 

4 минути след полунощ; най-южното исландско селище Vík,
скалните образувания Reynisdrangar и планината Reynisfjall обгърната в мъгла

Първоначално се чувстваме малко смутени от необичайната гледка, но впоследствие осъзнаваме, че ни е изключително приятно да сме насаме с природата без да сме съвсем сами. Затова, вместо да се приберем обратно в леглото и да поспим до изгрева, както възнамерявахме да направим, преди да открием красотата на белите нощи, решаваме да поемем обратно на запад към водопада Skógafoss, за да му се насладим напълно докато всички наоколо спят.

водопадът Skógafoss в най-тъмната част от нощта

Изкатерваме се по стотиците метални стъпала, отвеждащи до върха на водопада, където е изградена площадка за наблюдение. Стълбата е и началото на една от най-известните туристически пътеки в света - Fimmvörðuháls - в непосредствена близост до която малко преди полунощ на 20-ти март 2010 г. се отваря половинкилометрова фисура, бълваща лава. 

по пътя към върха на Skógafoss, поглед надолу към равнината


Skógafoss гледан отгоре

От мястото, на което е монтирана площадката не можем да видим водопада в цялата му прелест и бързо се отегчаваме. Но вместо да слезем веднага обратно по стълбата, решаваме да проследим река Skógá малко по-нагоре по пътеката и почти незабавно се натъкваме на каскада от малки водопадчета.

каскада от малки водопади по река Skógá 

Светлината започва осезаемо да се засилва и трябва бързо да вземем решение къде да посрещнем изгрева. Избираме да се върнем пак във Vík, с намерението да повторим снимките на градчето, очаквайки светлината да пада под по-атрактивен ъгъл. Не и преди да се порадваме за последно на спокойствие на перфектните пропорции на Skógafoss.

2 ч. през нощта, сами пред Skógafoss

А във Vík, за наше огромно разочарование, вместо слънцето ни посреща мъглата, вече разстлала се в ниското. Не ни остава нищо друго, освен да паркираме и да си лягаме.

Monday, 30 June 2014

Nomad

It's how I feel these days and weeks - rootless and restless. It has something to do with my spending a week in the wilderness that has provoked this state of body, mind, soul, and style. The time also coincides with this year's One Design Week festival for design and visual culture that took place in Plovdiv between 20th and 29th. An event that incited me to rediscover some forgotten parts of the city I live in. Like Kapana - one place that I used to love exploring. Being a nomad in my own surroundings that was.
P.S. It was nice meeting you there, gals - Rody, Veronica, Maria, and Dana :}


cami top: Zara / leather skirt: vintage (customized) / sandals: Birkenstock Monterey /
sunnies: H&M / choker: Oxette / bracelets: unknown