Iceland Road Trip Day 4

Wednesday, 17 September 2014

{ден първи} {ден втори} {ден трети}

Има дни, които още от самото начало тръгват криво и колкото и да се стараеш да се противопоставиш на събитията, по-скоро влошаваш нещата, отколкото обратното. Ден четвърти е точно такъв. Макар да е късна пролет, тази нощ температурата пада до 2-3 градуса над нулата. Спя с термо бельо, вълнени чорапи, тениска, суитчер, вълнена жилетка и борд яке, завита с термозавивка с индекс 3 и се будя от студ през час. Мъжът ми става преди изгрев, към 3, за да провери да не би случайно дъждовните облаци са се разкарали. Не, не са. След още 3 часа търпението му се изчерпва и излиза на плажа. Дъждът е спрял, а облаците са се поразхубавили. Идва до колата за да вземе техниката и веднага се връща обратно на брега. Аз си оставам под завивката.

айсбергите от Jökulsárlón, захвърлени от океана на плажа

В общи линии фоторазходката му не се увенчава с особен успех и след половин час палим към Hali за сутрешен тоалет и закуска. Докато хапваме обилно, дъждът се връща с нови сили. Към 11, вече освежени и доволно нахранени, сме готови да влезем в неравна битка с него. Увиваме фотоапарата в найлон и тръгваме по ледения плаж. Не след много дълго успявам да открия (почти) идеалния модел за снимката, която искам да направя от месеци.

изолиран леден фрагмент върху черния пясък

Междувременно вода влиза в бутона за контрол на тялото и то полудява, а на статива му изпада единия крак. Чуд-но! Горе-долу съумявам да хвана, от ръка, и един по-общ план на брега, без (този път) да ме залее някоя вълна. Може да се каже, че при така стеклите се обстоятелства сме приключили с плажуването.

леденият плаж на Jökulsárlón - гробището за айсберги

Прибираме се в колата и се захващаме да подсушаваме и ремонтираме. И зачакваме. Чакаме да спре дъжда. Когато това най-накрая се случва, моментално изхвърчаме навън.  

южният бряг на Jökulsárlón

Времето е мрачно, но спокойно. За миг, дори, е толкова тихо, че повърхността на водата става огледално гладка, а отраженията в нея - перфектни.

парче лед и неговото идеално отражение

Леко отегчени от красивите, но бездушни ледени късове, прехвърляме интереса си към по-живите обитатели на лагуната.

обикновена гага / Somateria mollissima / Common Eider / Æðarfugl

мъжка компания обикновени гаги

Не е минал и час и започва да вали наново. Освен, че сме мокри, вече сме и пределно изнервени. Времето е крайно неподходящо за разходка, камо ли за снимки. Аз държа, обаче, да имам портрет на фона на лагуната и въпреки накъдрената коса, киселата физиономия и недъгавата светлина, се качваме на близкия хълм. Следва серия от 100 кадъра, на които се опитвам да изглеждам небрежно-усмихнато-щастлива в приятен юнски следобед.

фешъниста на дъжд и студ

На моменти взима да ми писва и започвам да се лиготя.

студ, студ, колко да е студ? 4-5 градуса, колко му е...

Само да вметна, че през зимата, на същото място, бях облечена в същите дрехи. И не ми беше по-студено. Съдба. Поне не духа.

добре, де, ще се стегна

Лиготията си казва думата и докато се снимаме настроението ни се пооправя. Дъждът се засилва, а ние се засилваме към чайната. След парче кейк с кафенце, светът вече изглежда по-розов.
На излизане, на масите отвън забелязвам един отвлечен айсберг и го взимам за модел.

извинете, мога ли да ви снимам?

парче лед от глетчера Vatnajökull

Мъчейки се да заснема леденото парче отблизо с широкоъгълния обектив, се сещам, че съм пропуснала да снимам оскъдната растителност по плажа и отивам да се поправя.

мокро изхвърлено на брега кафяво водорасло Ascophyllum nodosum

По пътя обратно към колата попадам в сцена като от филма "Птиците". Тъкмо вадя дългия обектив за да снимам прелитащите над мен птици и ме напада ято полярни рибарки със злобен поглед. Аз се целя в тях, те се целят в мен.

полярна рибарка / Sterna paradisaea / Arctic Tern / Kría

Успявам да удържа положението 5 минути, после търся убежище в колата. В резултат от битката се оказвам повсеместно наакана и капитулирам. Мъжът ми поема щафетата (фотоапарата) и се отправя към брега на лагуната, а аз оставам на безопасно разстояние.

полярна рибарка на риболов

риболовът в скапаното време е много успешен

Докато половинката ми се забавлява да улавя във фокус ловуващите птици, а аз скучая встрани, към нас приближава една мацка с фотоапарат и ме моли да й направя няколко снимки на фона на лагуната. Оо, разбира се! Попадате на точния човек. Вземам апарата й, влизам в менютата за да си направя познатите настойки и що да видя? Русский язык. А! Русский? Как разбра? Ами, аз съм от България, казвам се Венета. Аз съм Лейсен. И се започва едно хахо-хихи, руски, английски, стойки, чупки, хайде сега гледай натам, малко по-замечтано, сега отметни шала, добрее, нагоре брадичката, сама ли си тук, не, с приятеля ми, но той седи на паркинга в колата, ха ха, разбирам, познато, е, за мен е удоволствие да те снимам, усмивката ти грейва, когато говориш за него, добре, застани там.... И така близо половин час позиране, приказване, клякане и ставане. В замяна на отличната ми фотографска работа (скромността е мойто тайно оръжие за красота, хе хе), Лейсен предлага да ни направи семеен портрет (всъщност 2/3 семеен портрет, но за всичко си има време).

сем. Хитрови в съкратен състав, Jökulsárlón, юни 2014

Разменяме си имейлите, казваме си чао и кой накъдето е. Ние сме на запад по единичката, по обратния път към Seljavallalaug, сещате се, басейна :} Времето вече доста е напреднало, а искаме да стигнем там преди залез. Затова се въздържам от фото паузи по пътя. Колкото мога, де. 

серия малки водопадчета по Road 1

В един момент, за кратко духва по-силен вятър, разкъсва облаците и ледникът грейва на слънцето. Ще се спира да се снима, няма начин. 

ледниковият език Falljökull

За съжаление, хубавото време не трае дълго. Дъждовните облаци отново се настаняват над нас и ни ескортират по целия път. А в края на път 2311 ни посреща познатата гледка - пълен с коли паркинг. Дори не си правим труда да отидем до басейна. Вместо това наместваме колата на безопасно за нощувка място, хапваме и си лягаме.

For Like Ever

Tuesday, 9 September 2014

Ok, I suppose bragging about my new Alex Wang heels would not be that interesting when there is a pair of cute little patent Dr. Martens on the front stage. But, just to mention, these are the most comfortable heels I've ever put my feet into. For Like Ever ;}


top: Zara / patent skirt: H&M / bag: Zara / heels: Alexander Wang Lovisa

It's In The DNA

Wednesday, 3 September 2014


top: Zara / jeans: Zara TRF (customized) / heels: Camilla Skovgaard / bag: Zara / earring: Givenchy

The Blackout

Monday, 25 August 2014

Generally, this has been my August uniform due to a lack of other wearable options so far. Hence the absence of outfit posts this past month.

These extreme side bangs have also became my staple lately. Thanks to an absolute favorite hair spray of mine I came across by chance while waiting the connecting flight at Gatwick Airport. It's TONI&GUY Creative: Extreme Hold Hairspray, and I swear this is such a wonderful product I cannot believe I've had the luck to discover. No flacking whatsoever! And its smell reminds me of Iceland :}


top: Zara / skirt: Zara TRF / sandals: Birkenstock Monterey / bag: Zara / 
sunnies: Céline / ring: Cartier LVe / plain band: Fortuna (custom made)

Iceland Road Trip Day 3 Cont'd

Saturday, 23 August 2014

{първата част от деня}

Потегляме от паркинга на Dyrhólaey удовлетворени и изпълнени с емоции. Малко след като напускаме пределите на резервата, спираме за кратко, за да позяпаме трескавия живот, който кипи в мочурищата до самия път. Окуражени от успеха с кайрите, се пробваме да заснемем и блатните обитатели. Птиците, обаче, се оказват прекалено далече за обхвата на техниката, с която разполагаме и резултатите са обезсърчаващи.

черноопашат крайбрежен бекас / Limosa limosa / Black-tailed godwit / Jaðrakan

Без да се мотаем повече, продължаваме към Vík. Три завоя след табелката и сме на другия край на градчето, на паркинга пред обществения басейн. Изумена съм как в селище, всичко на всичко с 9 улички и по-малко от 300 жители може, освен задължителните църква и крайпътна бензиностанция с прилежащите й магазини за сувенири и закусвалня (в която, btw, супата струва ISK 2 000, т.е. около 25 лв.), да има още и супермаркет, магазин за алкохол, банка и спортен комплекс с открит плувен басейн и лекоатлетическа писта.

Нарамваме принадлежностите си за къпане и плахо пристъпваме към сградата с надпис Sundlaug. В главата ми веднага изплува спомена за едно от най-омразните ми преживявания в живота - неделното семейно посещение на градската баня. Как се понасяхме с всичката багажерия пеша по улиците, захабените бели квадратни плочки и още по-захабените фуги между тях, допира на вълнените дрехи до влажната, затоплена кожа през зимата, после студа по пътя обратно към вкъщи. Насилвам се да се абстрахирам от неприятната асоциация и започвам да се озъртам за знаци, които да ни подскажат какви са порядките, които следва да спазваме. Още от входа забелязваме етажерки с обувки и прилежно се събуваме там. Продължаваме боси по коридора навътре, плащаме си таксата на касата и се разделяме по съблекалните. Женската съблекалня е оборудвана с дървени пейки, стенни закачалки и разноцветни пластмасови кошнички за съхранение на личните вещи. Докато я оглеждам с любопитство, осъзнавам, че не ме е гнус да стъпвам боса по пода. Ходила съм по всевъзможни плувни басейни в различни етапи от живота си, но подобно нещо не беше ми се случвало досега.

Тъкмо се настанявам под един от душовете с блажено топла геотермална вода, когато влиза една майка с момченце и ме пита нещо на исландски. Първи път. Разбираме се (на английски), изкъпвам се и излизам навън за да се присъединя към мъжа ми, който от отдавна се плацика в басейна с още няколко хлапета. Не съм влязла във водата, когато той, емоционализиран, бърза да сподели какво е видял в мъжката съблекалня. Още от вратата, на стената срещу него го посрещнал надпис с удебелен и подчертан шрифт гласящ, че всички, без изключение, трябва да се изкъпят без бански преди да влязат в басейна. Последвал постер с пиктограма на човече в почти реален размер с оградени с червен пунктир длани, ходила, подмишници и интимни части. По-късно разбираме, че причината за цялата тази плеада от предупредителни знаци се крие в стриктните хигиенни норми в исландските публични басейни, породени от употребата на минимално количество хлор за дезинфекция, с цел запазване на водата в максимално чист вид. И не защото местните нямат изградени строги хигиенни навици, а именно заради това ;)

След като приключваме с обсъждането на разликите в бита и нравите на чужденците и исландците, хубаво натопени в топлата вода до брадичките и напечени от яркото следобедно слънце, правя бърза справка за температурите. Температура на водата - 28 градуса, на въздуха - 11. Никакъв шанс да изляза от басейна за да взема фотоапарата. Няма как, обаче, да не документирам първото топване в исландски басейн и моля мъжа ми да си донесе телефона.


Щракваме си няколко селфита, събираме смелост и излизаме от басейна. А там, отвън, ни чака големият глад. Отскачаме набързо до супермаркета за пушена сьомга, исландски домати и прясно изпечено нещо между хляб и тутманик и се връщаме на площадката пред спортната зала. Сядаме на една от дървените масички с пейки да похапнем на припек и да решим накъде поемаме.

Надъхан от високите оценки, които получи за снимката си на ледения плаж на Jökulsárlón от пътуването ни през зимата, мъжът ми няма търпение да се върне и да снима изхвърлените на черния пясък ледени късове, огряни от огнените лъчи на залязващото слънце. Затова настоява да поемем още сега към лагуната. Още на излизане от Vík, обаче, започва сериозно да се заоблачава. Прогнозата също не е обнадеждаваща. Въпреки това продължаваме по пътя с надеждата, че на изток времето ще се окаже хубаво или ако ли не, то бързо ще се оправи, специално за нас.

Отново сме на единичката. Десетина километра след Kirkjubæjarklaustur пътят минава покрай Foss á Siðu - стара ферма, радваща се на собствен водопад в задния двор. Гледката е очарователна и този път не пропускаме да се отбием и да поснимаме.

водопадът Foss á Siðu

Малко след това пресичаме отново полето от застинала лава, изтекла при опустошителното изригване през 1783-1784 г. на кратерите Laki. Място с отвратително тягостна енергия.

обрасли с мъхове вулканични камъни от изригването на Laki

живот върху лавата

Отгоре на това, облаците започват много да загрубяват. Време е да се омитаме.

насред "нищото" (полето от лава Brunahraun)

След 15 минути вече сме стигнали планината Lómagnúpur. Зад нея, на изток, се вижда синьото небе и изглежда, че времето се нарежда в наша полза. Отбиваме встрани и борейки се с вятъра се опитваме да снимаме облаците пред и зад нас. Споменах ли, че обичам облаците?

Road 1 и планината Lómagnúpur

по Road 1 - поглед назад

Тъкмо сме потеглили, когато в страничното огледало виждам това:

по Road 1 - поглед назад, 10 минути по-късно

Когато заобикаляме най-южната част от глетчера Vatnajökull, където под ледената шапка е скрита най-високата планина и активен вулкан в Исландия, Öræfajökull, облачността вече се е разкъсала още повече. Предчувстваме, че ще ни се получи плана.

вулканът Öræfajökull и ледниковият език Falljökull

Приключваме със спирките и снимките по пътя, за да стигнем по-бързо до ресторанта в Hali за вечеря. Мечтаем си за тази вечеря още от последната ни вечер там преди половин година. Просто няма толкова вкусно ядене. Ever. Подминаваме Jökulsárlón без да се отбиваме и точно в 8 ч. влитаме в ресторанта. Две агнешки супи и порция печено агнешко, отглеждано във фермата, моля.

kjötsúpa - традиционната исландска агнешка супа 

Докато се наслаждаваме на най-вкусното хапване, сервирано на края на света, плътни дъждовни облаци се настаняват над фермата. Настроението ни, съответно, драматично се влошава, въпреки разкошната вечеря. Но няма как. Били сме път до тук - ще стоим и ще траем. Връщаме се на лагуната, където небето е също така сиво и равно, а мястото - някакси тъжно.

Jökulsárlón, 08.06.14, 21:55:22 ч.

Jökulsárlón, абстракт

Разхождаме се покрай брега в продължение на час. Компания ни правят единствено птиците накацали по един, явно много оборотен, айсберг.

единствените живи души наоколо

И тогава започва да вали. Ситни капки студен дъжд, които също толкова студения вятър набива навсякъде. Принудени сме да се скрием в колата. За нула време поривите се усилват и започват да разклащат Dacia-та толкова, че се налага да потърсим безопасно място за нощувка. Откриваме го между два огромни кемпъра, паркирали на ледения плаж от другата страна на пътя. Навличаме си всички дрехи, които имаме и си сипваме по чаша вино. Чака ни една мрачна и мразовита нощ.


Reduce, Reuse, Recycle vol.1

Wednesday, 6 August 2014

Някои от вас може би подозират, а други, които ме познават лично, знаят със сигурност, че съм доста крайна в своите убеждения и в емоциите си. Така че, ще бъда директна. Мразя разхищението. Мразя излишъците. В живота ми има място само за неща, от които имам непосредствена нужда и такива, които допринасят за баланса и хармонията в мен. Осъзнавам, че с годините този филтър за чувства и вещи става все по-безмилостен. Тъй като тези дни съм на вълна детски играчки и игри, ще използвам този аспект от ежедневието, за да илюстрирам позицията си.    

Като начало, интериорното решение на детската "стая" на Кайра (която всъщност не е стая, а преградено пространство от 3 х 1,8 м в най-скатания кът от жилището) е моята гордост в напъните ми да планирам и обзаведа перфектния дом за семейството си. Разбира се, с помощта на IKEA, няма как. От опит (горчив) разбрах, че ако искам нещо да "става" - да отговаря на елементарни критерии за качество и финансовите ни възможности, да се монтира без главоболия, да може лесно и безболезнено да бъде върнато / заменено, поради каквато и да е причина - трябва да купувам от IKEA. Така че, всичките, цели 6 броя мебелировка в детския кът са от там. Серията STUVA не е особено евтина, но си заслужава. Да се върна на бройката - 2 комбинирани колони с шкафове и гардеробче, помещаващи дрехи, играчки и принадлежности, 2 пейки, едната от които с вграден шкаф (който, обаче не е на разположение на Кайра, а е "къщата на прахосмукачката"), един матрак и 1 рафт за снимки - това е всичко, с което разполага госпожицата и предостатъчно за едно малко дете според мен. Решението всичко необходимо да се побере в това малко пространство е просто - да се поддържат наистина само необходимите неща. Дрехи и обувки - само за текущия и евентуално за следващия сезон, играчки и книжки - само такива, с които си играе и декор - минимален, според настроението на мама. Отношението ми към гардероба й е същото като към моя - по възможност неща втора употреба / ebay, каквото може се преправя, за да се използва на максимум, покупки от разпродажбите, с потенциал за дълга употреба и разбира се, някои дизайнерски глезотии за окото и самочувствието. Що се отнася до проблема с играчките и джунджуриите, които имат свойството да се множат в геометрична прогресия, признавам си, подучих се от свекървата ;} Може просто моето дете да е такова, но установих, че откакто се е родила, винаги избира най-много 2 или 3 предмета, с които играе в даден период от време. Затова, щом загуби интерес към дадена играчка, тя се продава, подарява или изхвърля (в този ред на приоритет) и чак тогава се заменя с нова. Така 3-те чекмеджета с играчки стоят постоянно полупразни. Забелязвам още, че не играта с играчките я прави щастлива, а играта с нас... И магията на света около нея, която разкрива всеки ден в детски център "Умничета" :} Няма как да не му направя реклама, все пак благодарение до голяма степен на лудориите, които се случват в него, домът ми е чист и спретнат ;}


... А когато мястото не достига, играта се пренася във вестибюла...


furniture: STUVA by IKEA / wooden animals: ESNAF by ARCHABITS

GO TO TOP
EdgyCuts. All rights reserved. © Maira Gall.